Българите имат по-голямо доверие на ЕС в сравнени с родните институции.
Запознатостта с ключовите европейски институции остава висока сред българите –Европейски парламент (90%), Европейска комисия (78%), Европейска централна банка (84%) и Европейски съвет (73%), показват данните от проучване на Евробарометър.
По отношение на доверието във всяка една от тях българските граждани се намират близо до нивата, регистрирани на средноевропейско равнище, като в България най-високо доверие получава Европейския парламент (45%), а най-ниско Европейския съвет (41%). Повече от половината българи декларират, че разбират начина, по които ЕС работи (56%) –равнище на запознатост малко по-ниско от наблюдаваното на ниво ЕС27 (63%).
Делът на българските граждани (53%), които заявяват, че имат доверие на ЕС,отбелязва ръст спрямо лятото на 2020 г. и е сходен стози, регистриран сред гражданите на ЕС като цяло(49%).
Традиционно, доверието към ЕС сред българските граждани е по-високо,отколкото доверието към редица ключови национални институции. Изключително ниско доверие получават националните политически партии (12%), правителството(23%) и правосъдната система (23%).
Впечатление прави отчетливата разлика между българите и европейските им съграждани по последния показател –доверието в правосъдието в България е повече от два пъти по-ниско в сравнение със средното ниво, измерено средгражданите на ЕС (52%).
Националите институции, които получават най-голямо доверие от българските граждани, са полицията(51%), армията (53%).
Доверието към всяка от тези институции на средноевропейско равнище обаче е по-високо от това в България.
В контекста на епидемията от коронавирус медицинският и здравен персонал получава по-голямо доверие от националните и наднационалните институции –близо две трети сред българските граждани (62%9, а ниво ЕС27 дори по-високо (80%).
Трайно положителна остава и нагласата на българите към Съюза като цяло. Повече от половината български граждани (59%) споделят, че представата им за ЕС е положителна, докато на средноевропейско равнище тази нагласа се поддържа от 46% от респондентите10. България е една от трите страни-членки, в които ЕС има най-положителен образ, като по този показател страната сенареждадоПортугалия (76%) и Латвия (57%).
Резултатите от февруари 2021 сочат, че делът на респондентите, които считат, че ЕС върви в правилната посока се е повишил. В България тази оптимистична нагласа се наблюдава по-често (48%), отколкото на ниво ЕС27 (42%).
През лятото на 2020 г. делът на българските граждани, които определят посоката на ЕС като правилна е 37%, а на средноевропейско равнище –32%.
Възможно е по-ниските нива на оптимизъм, регистрирани през лятото на 2020 г. да се дължат на по-малката яснота за бъдещите действия на ЕС в ранния етап на епидемията. През февруари 2021отрицателната оценка за положението, в което страната се намира,е една от преобладаващите обществени нагласи сред българите.
Делът на респондентите, които определят състоянието на България като добро, е едва една пета (20%), като в това отношение страната се различава в значителна степен от средната тенденция сред гражданите на ЕС като цяло (37%).
Отрицателна оценка получават също и някои конкретни сфери на обществения живот, които попадат във фокуса на проучването.
Изключително нисък е делът на българите, които оценяват положително състоянието на икономиката (10%), ситуацията със заетостта (10%) и предлаганите обществени услуги (29%)13. По всеки от избраните показатели България се намира под средното ниво, измерено сред европейките граждани като цяло.
Делът на гражданите, които очакват ситуацията в България да се подобри в следващите 12 месеца, макар и по-голям в сравнение с лятото на 2020(19%), обхваща едва една четвърт от населението на страната (25%). Сходно ниски са нивата на оптимизъм, че ситуацията с икономиката (22%) и пазара на труда в България (24%) ще се подобри в следващата една година.
Основните вътрешнополитически проблеми, пред които е изправена България,според респондентите, са ситуацията със здравеопазването (47%), икономическото състояние на страната (33%), покачващата се цена на живота (33%) и безработицата (30%)16.Както българските (43%), така и европейските (38%) граждани, определят здравеопазването като най-актуалния проблем на ЕС.С напредването на епидемията от коронавирус ситуацията със здравеопазването в ЕС се възприема като все по-обезпокоителна както в България (20% ръст спрямо лято 2020),така и на средноевропейско равнище (16% ръст спрямо лято 2020)17.Икономическата ситуация се разглежда като втория най-значим проблем пред Съюза както от българските граждани (31%),така и от гражданите на ЕС като цяло (35%).
По този показател обаче не се наблюдава нарастващо безпокойство в сравнение с лятото на 2020 г., когато епидемията от коронавирус е в сравнително ранен етап18.Макар и да определят икономическата ситуация на ЕС като важен проблем, българите значително по-рядко оценяват състоянието на европейската икономика като лошо (35%)в сравнение с европейските си съграждани (60%).
Малко повече от една четвърт от българските граждани (27%) очакват в следващите 12 месеца състоянието на икономиката на ЕС да се подобри –равнище на оптимизъм,сходно с регистрираното на ниво ЕС27(26%).
Същевременно обаче песимистични нагласи за влошаване на икономическата ситуация в ЕС се наблюдават значително по-рядко сред българите(19%), отколкото сред европейските граждани като цяло (36%).Прави впечатление, че в сравнение със своите европейски съграждани (18%)българите(28%)са по-склонни да гледат на имиграцията като един от най-значимите проблеми на ЕС, нареждайки го на трето място по важност.
Обратната тенденция се наблюдава по отношение климатичните промени, които се споменават два пъти по-често като важен проблем от гражданите на ЕС(20%),отколкото от българите (9%).
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Наземни дронове отменят украинските войници в над 21 хил. мисии от началото на годината
Подкрепата на шефа на НАТО за Тръмп повдига някои въпроси у европейските съюзници
Обявеното от Тръмп временно примирие с Иран окрили щатските индекси
Кадър на деня за 8 април
Русия увеличава разходите през март заради поскъпването на петрола
Ще ускори ли енергийния преход кризата с високите цени на петрола и газа?
Камион прегази пешеходец в София
6 китайски зодии привличат късмет и успех на 10 април
Как да боядисваме яйцата с лукови люспи
България се прощава с Михаил Белчев
Великолепната седморка на ЦСКА или седем е добро...
Напрежението вече е при Левски
Чоло: Срещу Барса бяхме перфектни
Задават се големи промени в Левски
Изумително! Алекс Николов премина границата от 600 точки през сезона
Мачовете по телевизията днес, 9 април
Губана – италиански козунак с плънка
10 знака,че той само ви губи времето
7 сигнала, че трябва да приемаш повече витамин B7 (биотин)
Дневен хороскоп за 9 април, четвъртък
Нумерологична прогноза за 9 април
Техника за шарени яйца за Великден с бита сметана
Времето във Варна на 9 април 2026
Мъж на 64 години загина при пожар
"Войната" по пътищата взе една жертва за последните 24 часа
Отбелязваме Велики четвъртък от Страстната седмица
Днес започва голямото пътуване за Великден
Тръмп плаши страните от НАТО със санкции заради липса на подкрепа в Иран
Защо не виждаме космически боклук в снимките от „Артемида II“
Робот извърши първата в света напълно самостоятелна операция на катаракта
Руската орбитална станция ще функционира без човешко присъствие
Русия предлага разделяне на Луната на „суверенни територии“
Учени: Съзнанието е физическа част от Вселената
Възможно ли е на Венера да има живот от Земята?